Нов албум, бъдещи концерти и интересни детайли за скейт пънк / алт.рок групата "Агастопия"
Приветствани сме от Проф. Спазъм (вокали, китара, текстове) и Мъро(Барабани)
Здравейте, момчета! Честито за дебютният албум, много ми хареса продукцията и като цяло звученето. Как стигнахте до записването на албума? Как мина самият процес?
Професор Спазъм: Аз ще започна набързо, после той(Мъро) да добави детайли. Бяхме свирили вече от година и нещо и имахме доста готов материал и много искахме да го чуем записан и аз и Дънди(бас) най-вече го искахме и решихме да се допитаме до drum studio, защото тогава все още имах надежди към тях по спомен, че имат добра репутация и отидохме там и решихме да се задействаме. Това беше началото на тази година.
Така както знам, сте от различни градове и ми е интересно как минава процесът на писане на песни, репетиции и най - вече: записването?
Мъро:Ми малко е сложно, но според мен се получава много по-готино. Аз и Дънди сме от Габрово, другите двама са от София, за това сме групата Габрово/София
Проф. Спазъм: Отначало бяхме само трима, предният басист го заменихме, но той също беше от Габрово. Начина по който се срещнахме беше, че през 2021-ва направихме съвместен концерт с тяхната..
Мъро: 4-ти август.
Проф. Спазъм: Да, ти всичко помниш *смее се*. Тогава аз още не свирех във "Високо кръвно", дори не се познавахме почти и решихме да направим концерт заедно. Аз тогава бях със соловият си проект "Гевректум", който е goregrind , обаче не се взимам на сериозно. Направихме го във фабриката ("Фабрика Автономия") и тогава се запознахме и на другия ден ме помолиха да съм китарист във "Високо кръвно", и аз имах идея да си направя нова alternative rock група, защото свирих в една преди това, но тя се развали по много тъп начин. Тогава поканих Мъро да свири на барабани, след един много неуспешен барабанист и един много неуспешен басист, и така се събрахме в този състав и не сме мърдали оттогава. Имаме нов китарист!
Защо точно melt down?
Проф. Спазъм: Не помня точно как стигнахме до тази идея, но лично аз направих значението на името да бъде свързано с ментални проблеми и с това как аз лично получавам melt down-ове, защото имам много такива проблеми и знам, че на всичките ни е доста добре познато и реших да го направя като двойно значение. Хем melt down като състоянието и хем като нещо, което се разтича надолу
Мъро: Мисля, че произлезе и донякъде от първата идея за обложка, която беше с един сладолед , който се разтапя в локва
Проф: Спазъм: Малко трудно обаче. Не успяхме да я реализираме, защото не беше валяло достатъчно или нещо такова.
Тъкмо като си говорим за обложка искам да кажа, че много ми харесва сегашната, и искам да ви питам дали надрасканата стена съществува или е плод на артистично използване на фотошоп?
И двамата: Съществува!
Къде?
Мъро:Зад Фабрика Автономия.
Проф. Спазъм: При едни изоставени складове, там го направихме. Нарочно взех един по-долнопробен спрей, за да се разтече повече
Текстовете ви са много лични и се усеща болка в тях. Какво съобщение искате да оставите на слушателите?
Проф. Спазъм: Предимно, че тези състояния не са толкова страшни и необясними, колкото изглеждат. Могат да бъдат изразени и знам, че много хора се чувстват заседнали , точно защото не знаят как да ги изразят и защото се чувстват по този начин, по който аз се чувствам много често, по който и другите се чувстваме. И това помага на мен да излея начинът по който се чувствам и може да помогне и на другите хора, които са в подобна ситуация и да разберат, че е окей да се чувстваш така и че не е толкова необяснимо.
Мъро: Също и че няма нищо срамно или нещо подобно с това да си в депресия или някакво подобно състояние. Трябва да започне да се приема като вид болест, а не като някаква лигавщина. Аз не пиша текстовете , но споделям абсолютно това, което е в тях.
А вие сте напълно "independent", нали?
Проф. Спазъм: Да, нямаме лейбъл.
Тегаво ли е сами да си финансирате всичко и като цяло сами да си правите нещата?
Мъро: Донякъде да, но според мен е по-хубаво така. Аз не съм никакъв фен на тая работа с лейбълите и изобщо тия компании и според мен е по - хубаво така сами да си правим нещата.
По-хубаво защото е по-истинско?
Мъро: По-истинско е и после някак си е много по - удовлетворяващо като си видиш албума готов, когато си го направил сам. Ние имахме помощ, но не от лейбъли. Специални благодарности за Софи и Михаела!
Проф. Спазъм: Не сме им плащали да ни помагат и не сме ги молили за trust fund , демек не сме им казвали: "Хей, ние можем да бъдем добра инвестиция за вас". По-скоро те ни помогнаха от добра воля и защото ни харесват като група , а не защото ще им носим печалба, както лейбълите правят много често.
Мъро: И все пак тая помощ не е била на цялата продукция, а част от нея.
Проф. Спазъм: Една моя приятелка адски много ни помогна, тя ни даде едни пари да си направим микса и мастъра, за да имаме достатъчно и допълнително хора на Мъро също помогнаха, но това не е заради печалба, те просто ни харесват и вярват в нас.
На 22-септември имате промо на албума в "The pit". Имате ли какво да кажете за него, бъдещите ви цели след това?
Проф. Спазъм: Предимно, че се надяваме да дойдат възможно най-много хора да ни чуят, ще продаваме физически копия на албума.
Мъро: Не успяхме да стигнем до мърч, тениски и т.н., само албуми ще има за сега, но пак е нещо. Ще имаме супер яка група съпорт: "Vedders"
Проф. Спазъм: Марио от "Vedders" и другият му китарист ще свирят акустично. А за бъдещи цели имаме разни нови материали, имаме визия, която почнахме да я изграждаме и не искаме да забиваме на едно място, така че най-вероятно може да се очакват нови неща и нови песни в бъдеще, така че изобщо нямаме намерения да се спираме.
Надявам се и да не се спирате, защото за сега нещата са много добри.
Проф. Спазъм: Много се радвам!
Албумът може да се слуша навсякъде и препоръчвам за всеки фен на пънка/грънджа/алтърнатив роковото чудо и т.н.
С това завърши нашият групов разговор по месинджър.Честно казано не очаквах да ми хареса толкова албума, но момчетата от Агастопия напълно ми обърнаха очакванията с качествени песни, хубава продукция, която запазва "гадните" частици на пънка и кара слушателя да усеща истинските и чисти болки, за които се пее в песните. Достатъчно е добре, че да ти е приятно да го слушаш и е достатъчно "гадно", че да се вживееш, че си по средата на филм от 80-те за пънкари в Британия и току що си бягал от полиция след като си счупил стъкло на витрина на голяма корпорация. Песните са истински, прочувствени и наистина нямам търпение за бъдещите проекти на "Агастопия".
Подкрепете момчетата като дойдете на 22-ри!
Comments