Badcast - Paranoia Playground ревю

"Твърде рап за метълите и твърде метал за рапърите" или поне така софийската рап метъл група "Badcast" се самоопределят като стил. Преди по-малко от месец момчетата изкараха дългоочакваният си албум "Paranoia Playground", и сега, след като мина известно време да го чуя няколко пъти и да поживея с него, съм готов да дам ревю.

Поглед към диска, с брутален дизайн от "Amor".

Още в самото начало("Intro") албума те потапя в пространствени и загадъчни мелодии, които като че ли кънтят в крайните квартали на София в час, в който не би трябвало да си навън. Изведнъж от далечината се чува някакъв шум, и преди да осъзнаеш къде се намираш, те блъска като стар и ръждясал трамвай, или с други думи - албума официално започва с първия тегав дроп. Харесва ми прехода между ниско-настроените китари и по-трапърските ритми с 808-тове и за начало на албума кратката интродукция дава малък усет на какво следва. Атмосферата продължава да бъде все същата и след бързата "Ugly", която предоставя удивително изпълнение от барабаниста, стигаме и до сингъла "Hell". 5 минутният трак , съпроводен с креативно музикално видео, е със сигурност един от най-силните в албума, и бих искал да обърна и повече внимание върху вокала на групата, който според мен прави едни от най-добрите си викове и рими тук.

В последствие стигаме и до любимото ми парче от албума - "Changing Realities". Малко по-меланхолично, но според мен е абсолютен пример за различието между "Badcast" и типичната рап метъл банда. В песента се обръща повече внимание на подтискващата и тайнствена атмосфера и добавените синтезатори движат всичко като по масло. Следващият трак е "Cheap Note", който буквално експлодира с едно приятно усещане за нещо от края на 90-те, но в същото време държи футуристични нотки. По пътя минаваме и през "Out of the box", който пак е малко по-мелодичен и според мен основният акцент е текстът, който говори за чувството системата да те вкара в една кутия, от която не можеш да излезеш. Момчетата казват това, което трябва и с хубавото послание системата да си го... отиваме на следващата песен "Nobody". Няма време за губене с първия риф, както и с бързите рими. Песента включва брутален брейкдаун и крясъци, които те карат да настръхнеш. Може би най-добрите вокали в албума, плюс малко лаене на края, за здраве :)

Вече сме към края на албума с песента "Verbal Vapors", която пак ни връща в по-меланхоличните аспекти от параноясалата площадка, с невероятни мелодии и добра комбинация между тежък ритъм и чист китарен лийд. Най-дългото парче от албума казва, че това е всичко, което имат - за което аз се съмнявам, тъй като следва и последната песен-"NGBA". Емоционална, но и много истинска. Поддържа атмосферата и текстът е пълен с личните болки на писателя, за които ние можем само да гадаем. Не мисля, че можеха да изберат по-добра песен за завършек, особено последните викове, в които се усещат всички чувства, които не могат просто да се кажат.

С това "Paranoia Playground" приключва, а дали тези 32 минути бяха достатъчни "Badcast" да кажат каквото искат ще зависи само от тях. Моето непрофесионално мнение за човек, израстнал с ню-метал и рападжийство мога спокойно да кажа, че албумът ми хареса. Атмосферата, бруталните рифове, удивителният барабанист (някой да даде почивка на момчето) и римите, съчетани с брутални викове ме върнаха обратно в детството, но в същото време ме държаха и в бъдещето. Според мен албумът си струва и със сигурност беше един от най-очакваните в българският "ъндърграунд". Единствените ми проблеми са че от време на време малко ми се преповтаряха някой неща и някои песни ми се губеха заради липса на уникалност, но като цяло албумът беше супер и съм много развълнуван за бъдещите проекти на софийските рапометълджии.

От 15.09 момчетата са на промо турне, като вече обиколиха почти всички градове, но най-големите събития останаха за накрая. На 13.10 ще бъдат в Пловдив в "Under city", заедно с "8m/s", Locust и местните "Paranormal"

А пък на 14-ти ще свирят в София, Mixtape 5 заедно с "O.H., "Icaki" и титанът "Imera". Ако все още са останали билети - тичайте да грабвате и се размажете до предела на силите си, че и повече! Момчетата го заслужават.