top of page
  • podzemie137

Enezothe - Consensus Reality ревю


Младежите от Шумен издават дебютния си албум на 30-ти септември 2022г., но аз го чух за пръв път съвсем наскоро. Температурите са студени, гледаме как да избягваме излизането от топлите ни домове и докато чакаме времето да премине, нека се впуснем в преживяването, което е "Consensus Reality"


Албумът започва с първата песен:"Consensus Reality", която си направи абсолютен майтап с мен. Начало със синтезатори и дръм машини сякаш е саундтрак на видео игра и изведнъж решава да те удари с едно от най-тегавите интрота, които съм чувал, само за да може после да се вкара някакво пияно? И после пак връщане към деткор? Откачам. "Time Thief" започва по подобен начин, но този път съм подготвен. Впечатление остават супер техничните китари и случайната мелодична пауза по средата(???). 5 минутното парче не се проваля в това да ти запази интереса и мисля, че трудно ще може да се загуби по време на слушане. Третата песен "Jeusan" почва по много мелодичен "midwest emo" начин, но бързо променя обстоятелствата и дава изключително впечатляващи вокални изпълнения с неиронично едно от най - добрите "breeeee-та" , които съм чувал, последвано с шизофреничен брейкдаун (иначе какъв е смисълът?).


"Adamant" не пропуска да изненадва слушателя с нечовечна динамика и огромна доза неочакваност. Тук искам да вметна, че самата концепция и главната тема на песните са историите на Енезот, от което създание идва и името на групата. Лично аз съм голям фен на такива концепции и смятам, че момчетата се справят супер в това да представят идеите и вдъхновенията си в музикална форма. Продължаваме с "Order Fish to Fly", която със сигурност ми е една от любимите песни в албума. Харесвам много демоничните вокали и в сравнение с другите песни, тук има повече "уга-буга" и агресията е по-концентрирана. Естествено, откачените мелодии съществуват, и въпреки че съм им голям фен - лично аз винаги съм предпочитал тежки "бласт бийтове" и "брейкдауни" пред хипер техничните части. "It's Essence as It Is" е поредна бруталност с нотка на абсолютна атмосферична красота (ако не бяха деткор група, със сигурност можеха да пожънат уважение и в много други жанрове).


"Veiled Hex" гъделичка много приятно любовта ми към концентрираната агресия, като единствената пауза от нея предвестява само още повече разруха. Не знам колко пъти ще кажа нещо за китарите, но наистина са удивителни. Уменията на китаристите са извънземни. "Pagliacci" е инструментален трак изпълнен с разнообразие. От симфоничното начало, до моменти в които даже можеш да чуеш баса, супер изкъртената песен смесва жанрове по забавен и привлекателен начин, който наистина е неповторим. И така се връщаме отново към реалността с "Archaic Rebirth", която поддържа изключителна агресия и в хубав смисъл - чиста гнусотия. Последната песен "Evildoer" пак има странно начало, което някак си отново прелива добре към очакваното от една деткор банда. Има един много добър момент, в който китаристът нарочно демонстрира всички странни звуци, които може да създаде. Краят на самата песен дава едно уникално соло, което завършва с епична атмосфера и така преживяването, наречено "Consensus Reality" приключва.


Нямам думи.

Имам, иначе нямаше да пиша ревюта. Без никакви подкупи или каквото и да е мога спокойно да заявя, че това беше един от най-добрите и със сигурност най-интересният деткор албум, който съм чувал, от много време насам. Барабаните бяха бързи и непрощаващи, вокалите излъчваха истински емоции и допълваха цялостната атмосфера перфектно и мисля, че казах достатъчно за китарите. Нещото, което със сигурност ми липсваше, бяха простите "брейкдауни" и ми се искаше да има поне един два "олд скуул" такива, които да ме карат да си извадя гръбначният стълб и да го ползвам за меч. Текстовете бяха красиви и със сигурност пасващи с идеята на албума, но честно казано в моменти ми се струваха малко префанцунени, но мога да ги оправдая. В самото начало бях леко скептично настроен към това, дали ми харесва вокала, но след втората песен свикнах и абсолютно не бих го заменил. Харесва ми, че вокалите бяха по-концентрирани спрямо това да кажат нещо, от колкото чистата бруталност, за разлика от банди в модерната деткор сцена като Lorna Shore и Immortal Disfigurement, които като че ли се надпреварват в това кой вокал ще направи най - извратено включване. Албумът е наличен навсякъде и ако усещате настроение за чиста шизофрения, тежка музика и абсолютна експерименталност - силно го препоръчвам. Окуражавам ви да последвате Enezothe във всички социални мрежи и да стоите нащрек за техни бъдещи изяви.

65 views0 comments

Recent Posts

See All

Comments


bottom of page