top of page
  • podzemie137

Maze Hunters - Faceless ревю



Shoegaze/Post-punk revival групата "Maze Hunters" издадоха албумът си "Faceless" в началото на лятото, но понеже аз отдавна съм огромен техен фен, нямаше да бъде честно от самото начало да казвам каквото и да е, понеже мнението ми можеше да бъде повлияно от емоции. За това - лятото свърши, есента е на лице, и аз ги слушам повече от всякога.



Навлизаме в първата песен, а именно интрото "Mad as hell". Монологът в нея споделя абсолютни критики към това, в което света се е превърнал, А shoegaze албум, който има тематика различна от мечтателство и любов, ме кара да правя задни салта от интерес. Следващата "Illusion" дава много пост-пънк усещания, които те раздвижват и е много силно начало за албума. Краят винаги много ми е харесвал - ползвайки delay педал, правят звук, наподобяващ на някакъв глич в системата като точно такива експерименти създават най-добрите песни, а на живо е удоволствие да гледаш как я изпълняват. Преминаваме през "Make it stop", която поддържа по-агресивно звучене и особено натяква, че лирическият герой наистина се нуждае от това, което го тормози, да спре.


Албумът е изцяло "DIY", като е записан, миксиран и продуциран от групата.


Стигаме до "Nothing left". Началото е по-различно, като се акцентират потопените в reverb вокали, които разказват за вече миналото детство. Много по-спокойно парче, от което искам да обърна внимание на това, колко ключов е басът в тези песни и как е основната движеща сила, съчетаваща се перфектно с чистата китара, и заедно създават една атмосфера на носталгия, обърканост, познати и едновременно нови чувства. Абе - брутално е. "Luna" поддържа по-спокойните ритми и дава едно от любимите ми сола в албума. Като почитател на "Blackgaze" като жанр, изключително много ме влече tremolo picking-а ползван в песента, както и през албума. Малко по-раздвижена, "Marci" ни връща в по-готическия вайб и го изпълнява по много добър начин. Още от сега мога да си представя мацки без цветове в дрехите да дърпат паяжини на куплетите. Лека по лека стигаме и до "Gun", която ни удря с един супер изпилян и интересен риф. Тук се набляга повече на пънк часта от пост-пънк, а солото е абсолютна шизофрения(по най-добър начин), която даже няма и да коментирам. Песента със сигурност разчупва малко обстановката, което е задължителен аспект ако не искаш половината аудитория на албума да се чуди дали се е пуснало следващото парче. Следва "Oblivion", което ни връща обратно в реалността с едно дълго и много мелодично интро, вокали, които заедно с останалата инструмента част надграждат до бруталното соло, ползвайки отново гореспоменатата техника за свирене. Албумът е на привършване като сме вече на сингълът от него, а именно - прочувствената "Morning". Когато чух песента за пръв път бях изключително изненадан, защото беше по - различна от предишните им неща и нетърпението ми спрямо албума почна напълно да се изчерпва. Тази песен, заедно с още една(после ще разберете коя) са ми най-слушаните не само от албума, а и от бандата като цяло. Няма нещо, което да е грешно тук според мен. Мелодията на китарата, вокалите, супер добрите барабани, интересният бас и любимата ми част - когато вокалите пеят китареният риф към края.

Цяло лято съм се размазвал на тази песен.

"Maze Hunters" са с корени от Украйна и Молдова, сформирани в София през 2018г.



Нека обърнем внимание и на следващата "Tell me". Малко по-динамична с едни от любимите ми рифове, последната песен с текст от албума въобще не ме разочарова. С края ѝ обаче стигаме и до финала - 7 минутната "I'm Not Going To Take This Anymore" която е само инструментал. Точно тя ми е и най - слушаната, поради разнообразието и супер добрите моменти, атмосфера, сола и прочие. По средата се връща продължението на монолога от началото на албума, което ни кара да си изкараме главата от прозореца и да кажем, че повече няма да понасяме това, което се случва и имаме пълното право да сме ядосани. Даже без текст, емоциите които донасят инструментите на групата са повече от достатъчни да усетиш абсолютно всичко. За някои хора толкова дълги песни стават скучни, но с абсолютно извинение - няма шанс да проумея как точно тази песен може да ти стане скучна в който и да е момент. И така, със странни и дисонантни звуци на фона на крясъци от хора албума приключва.


Лично за мен, това беше един от най - очакваните ми албуми за 2023-та, не само в българската, а и в световната сцена. Още когато чух "Maze hunters" за първи път във "Фабрика Автономия" ми станаха едни от любимите в България, не само защото съм огромен фен на shoegaze и post-punk, а защото наистина има нещо специално в тях. Според мен албумът е удивителен и различието между него и останалите неща на групата ме довежда до мисълта, че те най-накрая намериха своят собствен звук, който нямам търпение да слушам повече и повече. Много малко критики имам към него, и те са че някои песни ми доскучаха с времето и не им обръщам особено внимание, както и че тук таме reeverb - а мисля че е малко прекален, но поддържа атмосферата - така че го прощавам.


Албумът е наличен навсякъде и препоръчвам на абсолютно всеки да го чуе и да подкрепи групата, за да имаме още повече и по-добри албуми в бъдеще. На 30.10, София, в "Gaba Bar" имат концерт заедно с пост-хардкор групата от Загреб "From another mother". Билетите са само 10 лева и ако имате съмнение, че не си струва, отидете ви бъде доказано противното.

31 views0 comments

Recent Posts

See All

Comments


bottom of page